Въведение
"И във всяко начало има магия, която ни защитава и ни помага да живеем."
Това е цитат от Херман Хесе и може би ще бъдете малко очаровани от моята проповед ;-), която предстои да започне.
Иначе не съм толкова ентусиазиран от този цитат.
Съгласен съм с магията. Когато започвате нещо ново, когато се захващате с нещо ново, не знаете какво точно да очаквате. Това може да е вълнуващо.
Веднъж прочетох изказване на член на вече несъществуващата акапелна група "Wise Guys", в което той обясняваше защо иска да се откаже. По това време той беше на около 50 години и пееше в тази група от ученическите си години, доста бързо и на пълен работен ден. Всички останали професионални планове се прекратяват. Например, успоредно с музикалната си кариера той е изучавал протестантско богословие и е искал да стане пастор като втора опора. Това не е съвместимо с пътуването и той се отказва от него.
Сега той е изправен пред въпроса дали да продължи да свири с Wise Guys до пенсионирането си, или да започне нещо ново. А в началото на 50-те си години е на такава възраст: или сега, или изобщо не. Той се решава да направи солова кариера. Времето за проучвания беше изтекло, възможността беше пропусната.
Когато станете на 40 или 50 години, започвате да се питате за равновесието в живота си, а някои хора искат да знаят всичко отначало: Нова работа, преместване, а понякога и това желание да се запознаете отново се отразява на връзката и вие се разделяте, макар че, разбира се, не всяка раздяла има тази причина.
Когато разглеждаме тези случаи, осъзнаваме, че магията на началото може и да съществува, но че тя ни предпазва и ни помага да живеем, ми се струва, че е по-скоро пожелателна. Това, че започваме нещо ново, не означава, че то непременно е по-добро.
Много специално начало е, когато започвате наново с Бога. Това може да бъде начало за първи път или ново начало.
В такова начало със сигурност има магия, но не тя ни защитава и ни помага да живеем, а Бог, който ни защитава и ни помага да живеем.
По пътя към началото
Бих искал да разгледам един текст от 2 Царе 5 по този въпрос (ст. 1-3; NL):
Нааман е високопоставен и успешен военачалник. Но той беше прокажен. Не е задължително проказата да е прокажена, защото по онова време много други кожни заболявания също са били наричани проказа. По онова време не е било възможно да го класифицираме точно, но той със сигурност е страдал от него.
Отърваването от тази болест вероятно щеше да е като нов живот, като магическо ново начало. Но не изглеждаше, че това ще е възможно, дотогава този слуга разказваше нещо за пророк в старата си родина.
Това израелско момиче се държи чудесно тук. Тя е открадната от дома си в робство и един ден се смилява над болния си господар. Разбира се, не знаем колко дълго това момиче е било в робство, но може да се идентифицираме с мисли като "Изгни!", а не с желание за освещаване на господаря.
Тя се е научила да прощава и то при такива обстоятелства. Намирам това за образцово.
И само чрез своята прошка тя насочва Нееман към Пророка и така му показва пътя към изцелението.
Може би това е картина на прошката, която освобождава християните да насочват другите към Исус. Непрощаващите християни със сигурност не са добро свидетелство.
(V.4-6)
Арамейският цар не се вслуша. За него вероятно е било немислимо един пророк да има повече власт от един цар. Така че, разбира се, той вижда израелския цар като лице за контакт. А с достатъчно злато и сребро можете да си купите всичко, нали? Дори изцелението на проказата!
Израелският цар вижда това по малко по-различен начин (стих 7):
Тук може би е разбираема известна паника. Почти можеше да се стигне до война. Но тя остава мирна.
Той го оставя пред вратата с конете, колесниците, златото и среброто си. Елисей не излиза сам. Сякаш се провиква през домофона на къщата си: "Измий се седем пъти в Йордан и всичко ще бъде наред. И довиждане!"
Сега това не е чак толкова учтиво, но Елисей все пак е малко особен и като цяло това е важен урок за Нааман, както виждаме по-късно (ст. 11-14):
Сега той е донесъл толкова много злато и очаква нещо. Аз съм важен, велик военен лидер. Мога да очаквам VIP отношение.
Той е бил частен пациент до силата на три, а към него се отнасят само като към пациент на здравната каса. Но не му се налагаше да чака един месец за среща. Специализирана среща с дерматолог може да отнеме малко повече време.
И след това лечението също е нелогично. В Дамаск има много по-добри реки, отколкото в Израел, казва той.
Въпреки това Йордан е по-дълъг и по-голям от Абана и Парпар, ако днешните разстояния между реките съответстват на тези от онова време. Но когато става дума за чувствителност и гордост, фактите често остават на заден план. А "по-добро" не е осезаемо. Реките в Дамаск просто трябва да са по-добри от тези в Израел.
Мисля, че някои хора се чувстват по същия начин, когато за първи път се сблъскват с християните и Исус. Мислят си, че са кой знае колко важни. "Ще обясня света на тези немирни християни" - може би си мислят те. И те трябва да се радват, че някой непознат изобщо идва, и т.н.
Бог вече чака всеки човек, точно както Елисей чака Нееман. Самият той го повика, Елисей искаше Нееман да дойде при него. По същия начин Бог чака всеки човек, Той иска всеки да дойде.
Но празникът не започва, когато човек влезе за първи път в църковната зала. Ако някой дойде с нагласата "Ето ме, обърнете ми внимание, аз съм важен", тогава Бог няма да е там. Той може да чува Божието говорене чрез наземния си персонал, който за съжаление понякога звучи само като кряскащ интерком. За съжаление Божиите хора тук, на земята, са само хора с недостатъци, които не правят много неща правилно тук и там. И ако искате, винаги можете да намерите християнин, който се е държал глупаво в някаква ситуация. Това със сигурност се отнася и за мен лично от време на време (надявам се, само в редки случаи).
А някои хора не могат да се справят с това и напускат. И Нааман се чувстваше по същия начин. Той се обърна и си тръгна ядосан.
А какво правите като общност? Елиша не прави нищо тук. Той нито излиза, нито изпраща слугата си след него.
Църквата също така не трябва да изпраща пастора след всеки от тези случаи. Тук се намесват други хора (ст.13.14; NL):
Неговите спътници, хората, които го познават, знаят как мисли той. А Нааман изглежда е разумен човек, защото другарите му го хващат с логика. Щеше да направи нещо голямо, а защо не и нещо малко.
И те преодоляват тази гордост. Всъщност не искате да правите нещо малко, искате да бъдете важни, да се случи нещо голямо. Всеки трябва да го види. Но тази суета пречи на изцелението му, а често гордостта и суетата са пречка по пътя към опознаването на Бога.
Твърде горди сте, за да признаете, че някой друг трябва да ви помогне. Исус Христос е направил всичко за теб, Неговото дело е заличило всички наши грехове и ако все още искаш да изложиш на опасност собствения си героизъм, тогава не можеш.
Неговите спътници му помагат да преодолее гордостта си. А Нааман очевидно е важен за своите спътници.
Можеха да кажат: "Суетен идиот, сам си е виновен".
Не знаем какъв е бил Нааман като човек, дали е бил любвеобилен, или е бил горделив и егоцентричен в ежедневието си.
Но Бог постави до него хора, които се грижеха за Нааман. И мисля, че е важно ние, християните, също да сме готови да бъдем такива хора - не всеки за всеки, а индивидуално за онези, които Бог поставя на пътя ни. Става дума за това, че ние се борим с нашия нааман или наамани, молим се за тях, убеждаваме ги, за да намерят Исус.
И ето, че тя работи. Той се включва, потапя се седем пъти и се излекува.
Можем да си представим, че в един или друг момент той може да се е почувствал доста глупаво по време на отделните действия по гмуркане. Той прави физиономия, може би иска да се откаже, но после поглежда към един от спътниците си, който му кимва окуражително. И след това го прави.
Ако сравните тези процеси на гмуркане с пътя към Исус, можете да си представите, че някои неща също изглеждат странни за новодошлия, може би дори отблъскващи. Някои неща с право му се струват странни, други само му се струват такива, а когато ги разбере, ги намира за добри.
И ако след това той се е решил за Исус Христос, тогава предишната история вече не играе толкова голяма роля. Но това, което се случва след това, е важно (ст. 15-16; NL):
Интересното е, че Елисей излиза от къщата, защото иначе не би могъл да застане пред него.
Това е символ на срещата с Бога. Човек може наистина да срещне Бога само когато принадлежи на Исус Христос, когато е изцелен от греха.
И Нааман наистина разбра. Той не казва, че Елисей е велик магьосник или лечител, не възхвалява лековитите води на Йордан, но разбира, че Бог го е изцелил.
И това, разбира се, е истинската цел, която също не можем да постигнем сами.
Разбира се, трябва да полагаме усилия да създаваме добри, привлекателни служби, да предаваме ясно, но разбираемо послание, музика, която увлича и раздвижва, а също и другите събития в нашата общност трябва да са добри в смисъл, че заинтересованите хора могат да си представят, че ще дойдат.
Също така намирам, че църковните новини от последната полу-ЕЛФ служба са напълно страхотни. Нека опитаме нови неща, нека ние, по-възрастните, се вдъхновим от по-младите да опитаме нови неща. Бог също е творчески и винаги създава нещо ново.
И всичко трябва да служи на хората, за да разберат, че няма друг Бог в света и че спасението е в Исус Христос. Това е целта.
Тогава се появява тази дискусия "Искам да ви върна услугата". И точно тук Елиза е непоклатима. Никога не бива да се създава впечатлението, че трябва да допринесете или сте допринесли с нещо за спасението си, или че дори сте го купили.
"Толкова много съм работил, толкова много усилия съм положил и затова заслужавам да бъда излекуван." Праведността в делата е нещо, което е дълбоко вкоренено в много хора. За съжаление това се среща и в някои християнски деноминации, например в католическата доктрина. Ето един цитат от katholisch-leben.org (http://www.katholisch-leben.org/rechtfertigung.htm):
Никой обаче (без много специална привилегия на Божията благодат) не може да бъде сигурен със сигурност, каквато е присъща на вярата, че е оправдан пред Бога. Ако обаче човек е направил всичко, за да се подготви за оправдание, той може да се надява, че Бог ще се смили над него.
Човек може да разбере това от човешка гледна точка. Също така изглежда по-логично, че човек трябва да допринесе с нещо. Много религиозни общности, които обикновено не се причисляват към християнските църкви, като например Свидетелите на Йехова или Новоапостолите, също смятат, че тази точка е вярна.
Но сякаш Елисей е подозирал това още тогава, а тук остава непоклатим: Никакви взаимни подаръци във връзка с Божието изцеление.
Можем да получим жертвата на Исус на кръста само от Него като съвършен дар без нищо в замяна.
Но историята продължава и по-нататък (ст.17.18; NL):
Мисля, че Нааман е научил много за краткото време. Така че, няма подаръци, но иска да вземе нещо със себе си, което да му напомня за ситуацията, за това, което винаги му напомня. Той товари пръст, така че когато погледне купчината пръст или мястото с пръст вкъщи, да си спомни, че е бил в Израел, че е бил изцелен и е познал Бога.
Сега той вече не иска за себе си част от славата за своето спасение, но не иска да я забрави. Планира за в бъдеще винаги да го помни.
И тогава идва едно изречение, което може би сме чували и преди или което сами сме си казвали: "Е, сега наистина искам да съм на път с Исус и да се придържам към Библията, но по този въпрос не мога. Наистина не мога."
А ние, опитните християни, можем да пуснем на свобода поговорки от рода на: "Или всичко, или нищо!" или "Бог ще ти даде сили!", или "Бъди силен и смел!" и т.н.
Това вече е трудна задача. В края на краищата той казва, че и в бъдеще иска и трябва да продължи да играе идолопоклонник пред фалшивия идол на родината си и пред обществото.
Не можеш да го направиш!
Но Елисей, който преди това е бил твърд като нокти, просто казва: "Иди си с мир!"
Щях да се сетя за повече: Разбира се, не можете да участвате в идолопоклонство и моля, изпратете израелското момиче отново у дома. И тези нападения срещу моите хора ще спрат сега!
Но Елисей казва само: "Иди си с мир!"
Защо Елиза казва само това, а не повече?
Този стих често ми е напомнял за някогашната ни църковна практика да не кръщаваме хора, които живеят заедно извънбрачно, или преди няколко десетилетия също така да изключваме членове на църквата, които живеят заедно извънбрачно.
Като увод трябва да кажа, че според мен Библията правилно казва, че сексът принадлежи на брака. Поради ограниченията във времето не мога да навляза в подробности тук, но това е написано още в началото на Библията, в Битие 2:24; ELB:
Веднъж умишлено взех немодерен превод. В други преводи вместо "прикрепям" се казва "присъединявам", а вместо "една плът" се казва "едно тяло и една душа" или "едно единство". А сексът изразява този съюз на живота, това единство на живота, което е в най-висше съвършенство. И затова според мен сексът извън брака не е съзидателен и не е добър в дългосрочен план.
Въпреки това днес намирам някогашната църковна практика за погрешна. Когато хората тръгват с Исус, не можете да очаквате от тях да направят всичко правилно веднага или да разпознаят всичко веднага.
Елисей дава на Нееман време. Той знае, че сега Нааман има правилен спътник в Бога. "Отидете си с мир" е точното изречение. В него се съдържа и доверието, че Бог ще му помогне да вземе правилните решения. Може би с Божията помощ Нааман ще намери начин да избегне посещението в храма на идолите, може би ще поговори с царя, когато го види изцелен. Но може би ще му трябват още няколко години, преди да намери начин да спре да се преструва на идолопоклонник.
Не искам да критикувам решенията на нашата общност по онова време, ние, включително и аз, взехме решение според знанията си по онова време.
Но днес бих приел в Църквата човек, който е започнал с Исус и свидетелства за това, дори ако живее с незаконен човек.
Никой не иска да играе морална полиция тук, никой не иска да контролира леглата.
Искам да кажа на някого, който започва да се среща с Исус: "Върви си с мир", и искам да се моля за него и да вярвам в Бога, че ще придобие знание и ще вземе правилните решения с Бога.
Разбира се, виждам проблема, особено като човек, който понякога стои на амвона, че, от една страна, сме много задължени да разглеждаме и етични въпроси в проповедите. Кое е правилно и кое - не, и, което е много важно, основано на Библията. Ако в службата седят хора с различни нива на познания и се повдигне такъв въпрос, може да се случи някой да потупа човека до себе си и да каже: "Слушай внимателно, това се отнася точно за теб! Но такова поведение не би било добро.
Ние, проповедниците, трябва да бъдем особено чувствителни към това.
"Отиди си с мир."
Искам хората да преодолеят всички препятствия, лични и други, да дойдат в нашата църква, да опознаят Исус и по този начин да бъдат изцелени и да тръгнат по пътя стъпка по стъпка.
Наясно съм, че в този контекст възникват много нови въпроси; как стоят нещата с дългогодишните християни, за които човек има впечатлението, че отново се държат като начинаещи християни? Как да класифицираме библейските пасажи по темата за църковното изключване тук? и т.н.
Все още има много неща, които не са ми ясни в този контекст и които биха надхвърлили рамките на днешния ден, така че бих искал да завърша и да обобщя още веднъж.
Резюме
- Новото начало може да бъде нещо вълшебно, особено когато човек започва с Исус.
- Нааман е уважаван, с високо отличие, но болестта му затруднява живота му.
- Израилтянинът е простил и по този начин е свободен да посочи пътя към спасението.
- Властните хора често не виждат къде е изцелението, а мислят само за властта. Оттам царят на Дамаск се обръща към царя на Израел, който изпада в паника. Но пророк Елисей е готов да помогне.
- Спасяването не протича така, както Нааман си представя. Той иска да вдигне голям шум като важна личност. Нещо толкова просто като това, което му казва Елисей, е глупост. По същия начин за много хора кръстът е и глупост.
- Спътниците му полагат усилия да го убедят. И тогава Нааман се включва. За кои хора ние лично сме такива спътници?
- Той е разбрал, опознал е Бога. Но той иска да даде нещо в замяна, а Елисей не иска нищо. Благодатта се дава само безплатно, само без нищо в замяна.
- Нааман не иска да забрави преживяното. И вижда предстоящите проблеми.
- "Отиди си с мир!" Нека помогнем, нека се молим за хората да преодолеят всички лични и други пречки и да дойдат в нашата църква, да опознаят Исус, да се изцелят и да започнат своето пътуване с Бога стъпка по стъпка.