Въведение
Следните части на проповедта се включват в рождественската пиеса. За обяснение се дава кратко описание на случилото се преди частта от проповедта.
Бихме ли допуснали Исус вътре?
Мария и Йосиф почукаха на гостилницата и стопанинът им предложи да преспят в обора, защото всичко останало беше пълно.
"Общежитието е пълно, но все още има място в конюшнята", казва бащата на общежитието.
Обикновено така си представяме ситуацията по онова време. В библейския текст се казва само (Лука 2, 6.7; NGÜ):
Може би е била майка от общежитие, а не баща от общежитие. Но очевидно двойката е приета в приюта, въпреки че в него няма повече места.
Можем да предположим защо те са включени.
Възможно е да е било от съжаление, защото Мария е била видимо бременна.
Може би това е и вид еврейска солидарност. Заради този римски закон за преброяване на гласовете на всички хора в Юдея се налагаше да предприемат доста безполезни пътувания и вероятно това беше огромен хаос. И сънародниците си помагаха един на друг.
Или пък собственикът на хостела е бил просто бизнесмен. По това време очевидно е имало пазар на предлагане на жилища в селото. Може би собственикът на хостела е печелил пари от всяка стаичка в своята барака. Така че защо не и в конюшнята?
Какво всъщност щяхме да направим, ако бяхме бащата на хостела?
Кой мотив би бил нашият?
Или пък щяхме да ги отхвърлим с думите: "Това е пълно, не може да се направи, защото е против правилата."
Ако някой знаеше предварително, че детето е Божият Син, тогава всеки вероятно щеше да осигури дори собствена стая.
Бащата на общежитието може дори сам да се е преместил в обора и да е дал на Мария и Йосиф собствена стая.
Ако само знаеше!
По-късно, когато вече е възрастен, Исус отново повдига този въпрос в проповедта си, когато говори за праведните и неправедните (Матей 25:34-40):
Радостта като цяло
След като чуват ангела, овчарите решават да отидат във Витлеем.След това паството изпява песните: "Радвай се, света, Господ е тук" и "Първият Ноел".
Ангелът възвестява добри новини за всички хора. В други преводи на Библията пише например: "възвестявам ви голяма радост" или "донасям ви добра новина, за която ще се зарадва целият народ".
Онзи ден слушах разговор с колеги и един от тях каза, че има впечатлението, че църквата винаги е свързана със смъртта. Самият той обича да живее, както казва, и намира тази мрачна атмосфера в някои църкви за странна.
Надявам се, че случаят с вас тук, при нас, не е такъв. Днес става дума за голяма радост, която беше обявена по онова време за всички хора, също и за вас, за всички, които са тук днес.
Какво изобщо е радост?
Радостта е състояние на духа или основна емоция, която възниква в отговор на приятна ситуация или на спомена за нея. В зависимост от интензивността си, тя се изразява в усмивка, смях, вик на радост или в действие.
Това се казва в Уикипедия (https://de.wikipedia.org/wiki/Freude), но приятна ситуация? Това ли е?
Със сигурност има такава ситуативна радост, например когато човек успее в нещо трудно. Или когато имате дете? Или пък фенът е щастлив, когато футболният му клуб спечели мач. Понякога човек се задоволява с много малко.
Но в дългосрочен план радостните ситуации са твърде малко. Тогава живеете само от събитие до събитие.
Какво ще кажете за "радостта от живота"? Това е нещо по-трайно. Може ли да има такова нещо? С всички възходи и падения, които винаги съществуват, това би било фундаментален, положителен живот, може би носене.
Но всичко това изглежда някак неясно.
Може би към темата за "радостта" може да се подходи по-скоро от другата страна.
Какво тогава лишава човека от радост? Или какво пречи на радостта?
Завист, неблагодарност, неудовлетвореност - това са чувствата, които ви идват наум.
В повечето случаи изпитвате такива чувства, когато смятате, че някой друг е виновен за положението ви. А може би и други хора затрудняват живота ви.
Но вярвам, че немалко зависи и от самия човек дали ще изпитва радост, или не.
Бих искал да разгледам един библейски пасаж по този въпрос (1 Солунци 5:16-18; NGÜ), където има три увещания:
Нека да започнем с третото насърчение: "Благодарете на Бога във всяка ситуация.
Не мисля, че трябва да благодарим на Бога за всяко лошо преживяване. Това също би било малко притеснително, а в Библията има твърде много предадени молитви, в които хората се оплакват на Бога от положението си и от ударите на съдбата и дори повръщат. Цяла една книга в Библията например се нарича "Плач" и в нея хората роптаят и се оплакват.
Мисля, че това по-скоро означава, че въпреки всички несгоди и удари на съдбата човек не забравя за какво може да бъде благодарен. Благодарният поглед към Бога помага да се справим с тъгата, страданието и гнева и помага на човека да бъде реалист със себе си дори в екстремни ситуации. А тази основна благодарност помага да се преодолее завистта и да се освободим от нея. И това си заслужава, защото всички знаем, че завистта може да ви побърка.
Нека се върнем още по-назад към втората покана: "Не спирайте да се молите".
Много хора си представят молитвата като ритуал, при който се изговарят заучени изречения. Всъщност в Библията няма нищо подобно. Има песни, които се пеят заедно и могат да бъдат молитви, а също и Господнята молитва в два варианта, която е един вид план за молитви, ръководство, когато нямате думи.
Виждам го по-скоро така, както се казва в Псалм 62:9, NL:
Всичко, което ви тежи, но и това, което ви прави щастливи, можете да предадете на Бога в молитва. Намерете тихо кътче и излейте сърцето си пред Него. Разкажете му всичко!
Също така, това, което сте объркали, където сте наранили хората, можете да му го представите и да го помолите да намери решение на ситуацията и да поискате силата да се извините.
Изливането на сърцето пред Бога също може да реши проблема с неудовлетвореността, защото тогава нещата най-накрая се изричат, а човек може би си изяснява и неща, които преди това е потискал.
Разбира се, можете да разговаряте и по двойки, както и да се молите заедно с Бога, с доверен християнин, ако чувствате, че не можете да се справите сами.
И тогава стигаме до първото увещание: "Бъдете винаги радостни".
Разбира се, не става дума за потискане на неприятните неща в живота. Вече го казах, а и на всички е ясно, че винаги ще има моменти на тъга и страдание, а може би и на гняв, и човек трябва да се изправи пред това.
Но ако имате не само елементарна благодарност, но и елементарна жизнерадост, тогава трудните моменти имат своето място в живота, но не го превземат.
И това е възможно. Именно за това говори ангелът в коледната история, когато възвестява голямата радост. Чрез този Исус Христос, чието раждане празнуваме всяка година, можем да разговаряме с Бога като с приятел, можем да му донесем всичките си тревоги, скърби и радости, а също така можем да дойдем при него с лошото си поведение, дори с лошите неща, които за съжаление понякога правим, умишлено или неумишлено, и той ще ни прости и ще тръгне с нас по пътя на промяната към по-добро.
Радост по целия път към дома
Мъдреците от изток напускат Ирод.Събранието изпява два стиха от песента "Звезда над Витлеем".
Вече видяхме много и чухме много за радостта. Очаквате ли вече с нетърпение дома? Може би за подаръците?
Женен съм от повече от 20 години и още преди да се оженим, в семейството на съпругата ми беше ясно, че възрастните не си подаряват подаръци по Коледа, освен съпрузите. Това може да е разумно, защото ако искате нещо, можете просто да го купите.
Двамата с брат ми се съгласихме, че не искаме това за моето родно семейство, и винаги си подаряваме тинеф за Коледа. Най-готиният подарък, който получих от него досега, беше електрически пистолет Nerf. Миналата година му подарих ракета с дистанционно управление. Получих го много евтино в интернет.
Знам, че подаръците не са същността на Коледа и че именно това винаги се критикува - тази комерсиалност и този поток от подаръци. И в противовес на това винаги се казва, че Коледа е семеен празник, че тя е за общуване с другите и т.н.
Но невинаги е толкова лесно с общността. Все още е традиция членовете на разширеното семейство да си гостуват по Коледа. Лично аз имам късмет, разбираме се доста добре, но вероятно не във всички семейства е така.
Може би това е единствената причина, поради която някои хора изпитват толкова голям стрес, когато мислят как ще трябва да забавляват всички роднини и гости по време на празниците.
Голямата радост, която ангелът ни обещава, не винаги се вижда.
Пожелавам ви да имате наистина хубави празници, да се разбирате добре с гостите си и когато подарявате подаръци, наистина да получавате такива, на които да се радвате.
И ви пожелавам този Исус, чийто рожден ден всъщност е Коледа, да не ви остави да си отидете. Радостта, която ангелът възвестява тогава, е истинска. Исус Христос иска да ви даде основната радост от живота и благодарността и да ви преведе през добри и лоши времена, в радост, но също и в скръб и страдание.
И особено по Коледа излейте сърцето си пред Него, защото Той иска да бъде ваше убежище.
Благословия
Второзаконие 4, 6, 24-26; NL