В очакване

Богослужение,Peter Schütt, 2018-12-16, Евангелска свободна църква, община Лайхлинген

Въведение

Това е Адвентът и всяка година чувате нещо за него. Знаете, че "Адвент" означава пристигане.

Едно пристигане винаги има две страни: Един, който пристига, и друг, който го чака.

И по повод на "чакането" много често се появява изразът "В очакване на Годо", пиеса на Самюъл Бекет. Мисля, че всеки знае израза "В очакване на Годо", но едва ли някой е гледал пиесата.

Погледнах една продукция в известен видеопортал, но ми се стори доста скучна, а обявената продължителност от 2 часа във връзка с ограниченото ми време за живот ме накара бързо да се откажа от експеримента. Намерих един коментар под видеото за тази продукция смешен:

"Предпочитам да гледам как една сухаринка се разваля."

След това намерих кратка версия, която траеше седем минути и се играеше с фигурки Playmobil. Това ми беше достатъчно, за да добия обща представа.

"В очакване на Годо" е израз, който се отнася до принудата да се чака дълго, безсмислено и безплодно.

Но чакането невинаги трябва да бъде такова и в Библията тук и там откриваме хора, които са чакали нещо или дори е трябвало да чакат. И днес бих искал да разгледам някои от тях заедно с вас.

Аврам

Нека да започнем с Авраам, или Аврам, както е наречен първоначално (Битие 12:1-4; NL):

1 Тогава Господ заповяда на Аврам: "Остави дома си, роднините си и бащиния си род и иди в земята, която ще ти покажа. 2 От тебе ще произлезе голям народ. Аз ще те благословя и ще бъдеш известен по целия свят. Ще те направя благословение за другите. 3 Който те благослови, и Аз ще го благословя. Който те прокълне, и аз ще го прокълна. Чрез тебе ще бъдат благословени всички народи на земята. "4 Аврам тръгна, както му заповяда Господ. И Лот отиде с него. Аврам е на 75 години, когато напуска Харан.

На 75 години той вече не е най-младият. Тук обаче трябва да се отбележи, че тогава хората са били още по-възрастни, отколкото днес. Така че вероятно е бил малко по-здрав от средностатистическия 75-годишен човек днес.

Той тръгва със съпругата си, семейството на племенника си и цялото си имущество в очакване той, който все още няма деца, да стане баща на велика нация.

Пристигайки в Ханаан, Бог му дава обещание, че не само ще има потомци, но и че на потомците ще бъде дадена земята (Битие 12:7). Вероятно ще е живял като номад в палатки и ще се е скитал из Ханаан. Той преживява много неща по пътя си. Веднъж се преместват в Египет, където той се забърква в неприятности. След това се разделя с племенника си Лот, защото и двамата са твърде богати. След това той отива на война и побеждава (Битие 14). Той се запознава с един първосвещеник на Господа на име Мелхиседек. Така че животът му е пълноценен.

Но той остарява и все още няма дете. Съпругата му Сарай изглежда безплодна. Времето се изплъзва през пръстите и на двамата.

Аврам вече е на 85 години и Сарай измисля идеята Аврам да преспи със слугинята си Агар, за да има дете. Това се получава, но бременната Агар вече изглежда толкова снизходителна към безплодната си господарка, че тя се отнася с нея толкова лошо, че Агар бяга.

Цялата история всъщност е глупава идея, но Бог среща Агар и тя се връща.

Сега Аврам е на 99 години, а Сарай - на 89, и Бог подновява и удължава обещанието си. А Аврам ще се нарича Авраам, като баща на много народи. Освен това между потомците на Авраам и Бога трябва да има вечен завет. А Сарай е преименувана на Сара ("принцеса") и трябва да роди дете. На тази възраст сексуалният съюз вече е много необичаен, още повече пък зачеването и раждането.

И след това в (Битие 21:1 и следващите) Сара наистина има син, Исаак.

Те трябваше да чакат 25 години, за да се изпълни Божието обещание. И тези 25 години се падат в момент, когато от човешка гледна точка шансът да имат собствени деца намалява.

Те вече са имали пълноценен живот, срещали са се с Бога отново и отново, но истинското желание, решаващото обещание, което са очаквали, дълго време не е било изпълнено.

Авраам е наречен "Божий приятел" (Яков 2:23) и живее живота си с Бога по този начин. Понякога той със сигурност страдал от факта, че въпреки дългото чакане съпругата му нямала деца, въпреки че Бог му бил обещал такива, и затова също се забъркал във въпроса с Агар. Така че Авраам не е бил безгрешен. Но той е сигурен, че Бог му е пожелал добро, и това е по-важно за него от изпълнението на обещанието.

След смъртта на Сара Авраам се жени отново на преклонна възраст и ражда още 6 сина, които стават родоначалници на народи. Така той всъщност става баща на много народи.

Джейкъб

Нека преминем към друг пример от Библията. Авраам има внук, Яков, и той има трудно детство. Като младеж той ограбва брат си Исав за наследството му и тъй като майка му се страхува, че Исав ще си отмъсти, тя убеждава съпруга си да изпрати Яков далеч, за да живее при чичо си Лаван.

Той пристига там и се разбира с него (Бит. 29:14-20; NL):

14 Тогава Лаван му каза: "Да, ти наистина си моя плът и кръв." Яков беше при него вече един месец, 15 когато Лаван му каза: "Няма да ми работиш даром, само защото си ми племенник. Какво искаш за заплата? "16 А Лаван имаше две дъщери. По-голямата се казваше Лия, а по-малката - Рахил. 17 Лия имаше безизразни очи, а Рахил имаше красива фигура и лице. 18 Яков обичаше Рахил и затова каза: "Дай ми Рахил, по-малката си дъщеря, за жена. В замяна на това ще работя с теб седем години." 19 Лаван отговори: "По-добре е да я дам на теб, отколкото на чужденец. Така че остани с мен." 20 И така, Яков работи за Рахил седем години и понеже я обичаше, времето му се струваше като няколко дни.

Да чакаш седем години за жената, това е трудно. Кой чака седем години днес! Но тъй като я обичаше, времето му се струваше само няколко дни.

Намирам това твърдение за интересно. По-лесно ли е да чакате, когато знаете какво чакате? Когато очаквате нещо с нетърпение?

Нека сравним накратко чакането на Авраам и Яков. Авраам получи обещание за "един ден", което не беше толкова лесно да се съчетае с реалността на неговия живот. Двамата със съпругата му просто остаряват.

За Яков беше по-лесно да чака, поне досега, защото имаше твърдо обещание, че ще получи жена си след седем години.

Но нетърпението не беше опция за никой от тях.

Бих искал да разгледам друг пример - Калеб.

Калеб

Няколко поколения след Яков народът на Израил вече е бил в Египет и е трябвало да бъде отведен от Бога обратно в Ханаан, Обетованата земя. Когато лагеруваха на границата на Ханаан, бяха избрани 12 разузнавачи, сред които беше и Халев, за да огледат земята.

Когато се върнаха, те разказаха следното (Числа 13:27-32; NL):

27 Докладът им беше следният: "Дойдохме в земята, в която ни изпратихте. Наистина, там текат мляко и мед, и това са плодовете, които растат там. 28 Но хората, които живеят там, са силни и градовете им са много големи и добре укрепени; дори анакитите видяхме там. 29 Амаличаните живеят в Негев, а хетейците, йевусейците и аморейците - в планините. Ханаанците живеят по крайбрежието на Средиземно море и в долината на река Йордан." 30 Но Халев окуражи израилтяните, които се противопоставиха на Мойсей: "Да тръгнем веднага и да превземем земята, защото със сигурност можем да я завладеем!" - извика той. 31 Но другите шпиони възразиха: "Не можем да влезем в битка срещу тях, защото са по-силни от нас." 32 И представиха на израилтяните негативно проучената от тях земя: "Земята, през която минахме, за да я проучим, поглъща жителите си. Хората, които видяхме там, са много големи.

В резултат на това народът започва да ридае и да иска да се върне в Египет (Второзаконие 14:6-10; NL).

6 Двама от шпионите - Исус, син на Навиев, и Халев, син на Ефен - разкъсаха дрехите си 7 и казаха на израилтяните: "Земята, през която минахме и която проучихме, е много добра. 8 И ако Господ е благосклонен към нас, ще ни въведе в тази земя и ще ни я даде: Тя е земя, която тече с мляко и мед. 9 Но не се бунтувай срещу Господа и не се страхувай от жителите на земята. Те ще бъдат лесна плячка за нас! Те нямат защита, но с нас е Господ! Затова не се страхувайте от тях!"10 Цялата общност искаше да убие Исус Навин и Халев с камъни. Но след това Господната слава се яви на всички израилтяни в Божия шатър.

Историята завършва по такъв начин, че роптаещите възрастни не са допуснати до обетованата земя, а само техните деца, с две изключения (Битие 14:29,30; НЛ):

29 Всички вие ще умрете тук, в пустинята! Понеже се разбунтувахте срещу мен, нито един от вас, който е на 20 или повече години и е бил навършил 30 години, няма да стъпи в земята, която ви обещах с клетва. Само Халев, синът на Ефен, и Иисус Навин, синът на Нав, ще бъдат освободени.

И се предполага, че ще минат 40 години, докато влязат в обетованата земя.

Така че Калеб трябва да изчака поне 40 години. Кой чака 40 години, за да изпълни обещание?

Но това ще се изпълни (Исус Навин 14:6-11; NL):

6 Мъжете от Юдовото племе дойдоха при Иисус в Галгал. Халев, синът на кенасиеца Ефун, каза на Иисус Навин: "Спомни си какво каза Господ на Божия човек Моисей за теб и за мен в Кадис варна. 7 Бях на 40 години, когато Господният слуга Моисей ме изпрати от Кадис варна да изследвам земята. Върнах се и му дадох положителен доклад с най-голяма увереност, 8 но братята ми, които бяха тръгнали с мен, изплашиха хората и им отнеха куража. От своя страна, аз следвах напълно Господа, моя Бог. 9 Ето защо тогава Мойсей ми обеща с клетва: "Земята, в която влезе, ще бъде наследство на семейството ти завинаги, защото ти последва напълно Господа, моя Бог." 10 Господ ме запази жив досега, точно както беше обещал. Преди четиридесет и пет години, по време на странстването на Израел в пустинята, Той даде на Мойсей това обещание за мен. Днес съм на 85 години. 11 Все още съм толкова силен, колкото бях, когато Мойсей ме изпрати на разузнаване, и днес съм все така бодър и добър в битка, както бях тогава.

Калеб дори е трябвало да чака 45 години. На 85-годишна възраст той иска да изпълни обещанието от онова време и Бог се е погрижил да го направи.

По времето на Калеб хората не са доживявали до такава възраст, така че 85 години са рядкост.

И мисля, че повечето хора днес биха се почувствали излъгани, ако им се наложи да чакат 45 години за нещо и го получат едва на 85 години. На 85 години не получавате нищо от него. Оплаквате се от болежките си и говорите само за миналото, а не искате и повече промени.

Но на Халев това му подхождаше и изглеждаше, че с нетърпение очаква да завладее обещаната земя.

Вярвам, че Бог прави чакането ни подходящо за нас. Така се казва в 1 Коринтяни 10:13; NL:

13 Не забравяйте, че изпитанията, с които се сблъсквате, са същите, с които се сблъскват всички хора. Но Бог е верен. Той няма да позволи на изпитанието да стане толкова силно, че да не можете повече да се съпротивлявате. Когато сте подложени на изпитание, Той ще ви покаже начин да издържите.

В други преводи пише, че можем да го понесем.

Бог не ни натоварва с повече, отколкото можем да понесем. Това се случва с Авраам, Яков и Халев, а тези трима са само малка част от хората, които са били на път с Бога.

Какво чакаме?

От една страна, чакаме Коледа, която винаги идва като изненада. Вече сте поръчали всичко или - разбира се - сте го направили сами?

Но какво всъщност чакаме в живота?

Когато бях млад мъж, чаках подходящата жена. Исках да имам вярваща жена, затова затворих сърцето си за невярващи. Това се получи по някакъв начин. Но вече бях навършила двайсет години и все още нямаше никой.

Тук-там една възрастна дама от нашето събрание каза: "Така, както се разхожда, никога няма да намери такава. И тогава изведнъж се появи един.

Какво чакате? Краят на училището, обучението, за да могат децата най-накрая да се изнесат? Аз самата не се изнесох, докато не навърших 29 години, така че не се чувствам толкова оправомощена да настоявам.

Лично аз не съм получавал конкретно обещание за специално събитие от Бога, както например сега Авраам.

От друга страна, като християнин вие очаквате завръщането на Господ. Доколко обаче това очакване се отразява на ежедневието?

Сега съм на почивка и съм в процес на почистване на работилницата си "Направи си сам". Първото нещо, което направих, беше да построя нова работна маса. Беше забавно, но и много изтощително.

Ако джентълменът се върне другата седмица, бих могъл да се справя и без него. От друга страна, ако той не дойде още две години, поне ще имам подредена работилница за две години, което ще улесни живота ми.

Може би терминът "изчакване" не е достатъчен. Може би по-скоро трябва да се говори за "очакване".

Какво очакваме? Какво очакваме? Авраам невинаги е очаквал обещаното дете, но е очаквал Бога; в края на краищата той е наречен Божий приятел.

Яков работи седем години в очакване на съпругата си, но те му се струват много кратки, защото той очаква с нетърпение целта.

И Халев не просто изчакваше, а живееше в очакване на обещаната земя.

Какво очакваме? Дали завръщането на Исус Христос е просто нещо, което вярваме, че е истина? Или е нещо, което оказва влияние. Очакваме ли, че Исус има нещо предвид за нашата общност? Че ако го помолим, той иска да направи нещо с нас и в нас, да промени нещо?

Можем ли, подобно на Авраам, да живеем като приятели на Бога и да понасяме добре такова очакване?

И вярваме ли като Халев, че Бог изпълнява обещанията си, дори ако това отнема много време?

Резюме

Пристигането включва и някой, който го чака.
Авраам живее с Бога, но трябва да чака 25 години за изпълнението на обещанието и отчасти сам не вярва в него.
Яков трябваше да работи и да чака седем години, но те му се сториха малко, защото обичаше Рахил.
Халев е верен на Бога и е възнаграден въпреки дългото чакане.
Какво чакаме? Какво очакваме? Очакваме ли, че Исус има нещо предвид за нашата общност? Че ако го помолим, той ще направи нещо с нас и в нас, ще промени нещо?