Въведение
Онзи ден научих нова чужда дума от статия в списание "Geo", която
Знае ли някой какво е това? (Изчакайте за обратна връзка)
Е, значи не съм бил сам с тази празнина в образованието си ;-)
Ефектът на Пигмалион е психологически феномен, при който очакваната оценка на ученика има такъв ефект върху представянето му, че тя се потвърждава.
Пример:
През 1965 г. американски психолози провеждат полеви експеримент върху взаимодействието между учители и ученици в начално училище. Там имаше три класа влакове - за бързи, средни и бавни ученици; това е доста разпространено в САЩ.
Учителите са били убедени, че за оценка на потенциала на децата ще се използва научен тест. На учителите беше казано, че този тест ще идентифицира 20 % от учениците в класа, които са на прага на развитието си. Може да се очаква, че през следващата учебна година тези отличници ще покажат специални подобрения в представянето си. В действителност 20-те процента от учениците са избрани напълно случайно чрез жребий, но без знанието на учителите.
При направения тест беше измерен коефициентът на интелигентност, а осем месеца след този първи тест коефициентът на интелигентност на всички ученици беше измерен отново. Увеличението на коефициента на интелигентност е било значително по-голямо при тези 20% от учениците, които са били определени като "цъфтящи", отколкото при останалите.
Само учителите са знаели за този предполагаем потенциал, така че фактическото повишаване на резултатите трябва да е било отчасти предизвикано от очакванията на учителите.
Освен това коефициентът на интелигентност се е повишил най-много при децата с особено привлекателен външен вид. Забелязва се също така, че характерът на така наречените "цъфтящи" ученици се оценява по-положително от учителите.
Други учени отправиха основателни критики към този експеримент, методите и т.н., но подобни експерименти можеха да се възпроизвеждат отново и отново в продължение на много години, поне частично. Някак си това е плашещо.
Предшественик на току-що описания експеримент е лабораторен експеримент от 1963 г., при който на ученици е възложено да открият пътя на плъхове през лабиринт. Всички плъхове генетично произхождаха от един и същи щам, но на половината от учениците беше казано, че плъховете са специално отглеждани за интелигентност, а на другата половина беше казано, че щамът плъхове е особено глупав.
Всъщност предполагаемо умните плъхове се справяли по-добре с преодоляването на лабиринти. По някакъв начин студентите експериментатори са повлияли по някакъв начин на представянето на опитните плъхове.
Тези ефекти съществуват и в отрицателна форма. Например, ако многократно се сблъсквате с предразсъдъци и стереотипи, често ги възприемате в някакъв момент. Това е т.нар. ефект на Андора, наречен така в чест на романа "Андора" на Макс Фриш.
Може би сте запознати с това: ако някой винаги е наричан глупак, има голяма опасност той сам да повярва в това.
Вие ставате такъв, какъвто ви виждат. Очакванията на другите хора оказват влияние върху собственото поведение, както и върху резултатите и по този начин почти неизбежно се превръщат в резултат.
От това следва, че човек носи отговорност и за очакванията си към другите.
Очакванията на Исус към неговите 12 ученици
Нека да разгледаме един текст от Библията - първото поръчение, което Исус изпраща на 12-те си ученици (Лука 9:1-6):
Преди всичко трябва да отбележим, че Исус дава на учениците си специална сила да изгонват зли духове и да изцеляват всякакви болести. Тази помитаща сила е особена черта, която днес вече не се отнася за по-голямата част от нас, защото например в 1 Коринтяни 12:30 се казва, че не всички имат дарбата да изцеляват.
Но на учениците са дадени специални правомощия за тази мисия.
Дали тези ученици сега са били особено подходящи за тази мисия?
Не мисля, че можете да кажете това, но учениците са били по-скоро един вид напречно сечение на еврейското общество. Така че те не са били пълна извадка, вероятно са били по-млади, били са само мъже, но са били от различни социални групи - от рибари до бирници и политически екстремисти (зилоти).
Интересно е също, че мисията надхвърля обикновеното изцеление. Те трябва да проповядват, че Божието царство е наближило, което, разбира се, крие риск да си навлекат неприятности с религиозните водачи.
Те не трябва да вземат пари, чанта, резервни дрехи, т.е. никаква сигурност. Те нямат гаранция, че ще срещнат добронамерени домакини, но в тази мисия зависят от хората, които им оказват гостоприемство.
Исус им даде голяма власт, но също така очакваше много от тях и задачата далеч надхвърляше дадената им власт.
В последния прочетен стих четем, че учениците по някакъв начин са изпълнили поръчението, но не знаем как са го преживели и какво се е случило с тях.
Четем само в Лука 9:10,11; NL:
Това, което са казали, не е било предадено. Исус искаше да остане насаме с тях, но хората, които търсеха помощ, Го намериха и Исус се обърна към тях, разказа им за Божието царство и изцели болните.
По-късно откриваме и случай, в който някои ученици се провалят. Исус е на една планина с Петър, Йоан и Яков, а останалите ученици продължават да изпълняват мисията на Исус и в един случай се провалят (Лука 9:38-42; NL):
Дали Исус е направил грешка тук? Дали все пак не е изпратил грешните ученици? Очевидно и тук той беше малко раздразнен.
Смятам, че слабостите и грешките винаги могат да се случат и трябва да признаем това пред другите. Добре, Исус вероятно не е допуснал никакви грешки, но ние със сигурност не можем да кажем това за себе си.
Учениците все още са на път, както и ние (Матей 17:19-21; NL):
Разбира се, това не е заповед да "вярваме повече", а покана да растем още повече във вярата.
Очакванията към другите хора не са свързани с това да се изтъкват нещата. Човек трябва да остане реалист, но все пак да има положителни очаквания към другите и вярвам, че тук Исус има положителни очаквания към учениците си. Вярата им ще нарасне и по-късно те ще променят света.
Нагласата "Ако не очакваш нищо, никога няма да се разочароваш!" не може да бъде правилна. Ако не се доверявате на другите за нищо, със сигурност ще изпитате ефекта на Пигмалион.
В статията на Geo имаше и един интересен цитат от света на бизнеса:
Както казва известният германо-австрийски предприемач Райнхолд Вюрт, "ръководство, което смята, че 75 % от служителите са мързеливи, нискоквалифицирани и крадци, ще получи точно такава работна сила". От друга страна, ако се приеме, че 98% от работната сила са ангажирани и имат положително отношение към компанията, ще се случи точно това.
Но нека се върнем към Исус. Човек би си помислил, че след този неуспех той ще я остави засега. Учениците трябва да вярват повече, иначе това е безполезно.
Изпращане на 72 ученици
Но в следващата глава се случва точно това (Лука 10:1-3; NL):
И след това идва същият ред, както при изпращането на 12-те, с много сходни думи: Не взимайте пари, багаж, сигурност и разчитайте на гостоприемството на хората. И също така властта и пълномощието са едни и същи (Лука 10, 9; NGÜ):
Не вярвам, че тези 72 души са били "по-добри" от 12-те, въпреки че Исус ги е избрал за тази мисия.
Записано е какво са преживели, когато са изпълнявали мисията си (Лука 10:17-20; NL):
Заключението на пасажа е това, което всъщност е важно - че човек принадлежи на Исус Христос, така че името му да бъде записано на небето.
Ние, които сме отдали живота си на Исус Христос, също му принадлежим и мисля, че може да се обобщи, че Исус се доверява на всеки от нас донякъде или до голяма степен и има много положителни очаквания от нас.
Делегат
Една от темите, които влизат в този комплекс, е темата за "делегирането".
Има един прекрасен епизод от Изход 18, в който Мойсей е посетен от своя нееврейски тъст Етро. И той е там на живо, докато Мойсей самостоятелно учи народа и раздава правосъдие. Тоест от сутрин до късно вечер народът идваше при Мойсей, за да решава всякакви въпроси. Можете да си представите, че в градската администрация има само един кмет, който се грижи за всички официални въпроси и играе ролята на арбитър.
Джитро посочва на Мойсей, че подобно нещо не е здравословно, и препоръчва да се изгради структура, така че отговорните хора да бъдат поставени над 1000, 100, 50 и 10, а само сложните случаи да попадат при Мойсей.
Това звучи очевидно и логично и тогава се прави.
Защо никой досега не се е сетил за това? Може би Мойсей е имал тайното очакване: "Те няма да се справят, само това, което ти самият направиш, ще бъде добро.
Но ако вършите всичко сам, се изтощавате и естествено внушавате на останалите: "Вие така или иначе не можете да се справите", което, разбира се, може да предизвика ефекта на Пигмалион.
Историята на Марк
Като друг библейски пример бих искал да разгледам историята на Йоан Марк. Това е братовчедът на Варнава, който предприема първото мисионерско пътуване заедно с Павел.
Деяния 13, 4.5; NL
Тогава те преживяват доста вълнуващи истории, но след като напускат Кипър, Йоан Марк се отделя от тях и се връща в Йерусалим.
Това има последици (Деяния 15:36-40; NEÜ):
Кой е в момента? Варнава искаше да му даде още един шанс. Той очакваше промяна в Марк. От друга страна, Павел не искаше повече да работи с Йоан Марк.
Днес вече е невъзможно да се определи кой е бил прав. Чувал съм и теорията, че спорът е бил допуснат от Бога, за да може Павел и Варнава да се разделят и така да разпространяват евангелието още по-добре като разпространители.
Но ми се струва, че това е малко преувеличено. Те не бяха съвършени хора и затова можеха да възникнат неприятни спорове.
Дали Павел и Варнава са се сдобрили отново, не може да се каже точно, в Библията няма нищо за това, но се надявам да е така. По-късно обаче между Павел и Джон Марк отново се установяват добри отношения. Например във 2 Тимотей 4:11 Павел изрично моли Тимотей да го посети и да доведе със себе си Йоан Марк.
Разбира се, може да се спекулира дали фактът, че Варнава го посреща с положителни очаквания, е довел до това, че по-късно той все пак става надежден човек.
Църковната традиция дори смята, че Йоан Марк е Марк, който е написал Евангелието от Марк. Значи нещо друго се е случило с него.
Резюме
Обобщавам.
- Ефектът на Пигмалион: Вие ставате такъв, какъвто ви виждат, и вашите собствени очаквания могат да променят другите хора. Това, разбира се, не винаги е така, но често се случва.
- Разгледахме поръчението на Исус към 12-те ученици, където Исус им даде голяма власт и очакваше още по-голяма положителност.
- Учениците също трябваше да преживеят провал, но въпреки това Исус продължи да държи на учениците си. Вярата също може да расте.
- Той изпраща отново 72 ученици със същата мисия и подчертава, че при всички успехи най-важното е имената ви да бъдат записани на небето. Това важи и за нас и Исус със сигурност има същите положителни очаквания към нас.
- След това разгледахме примера на Мойсей, който делегира задачи и се доверява на хората да ги изпълняват.
- И накрая, но не на последно място, разгледахме примера на "Йоан Марк", който след първия неуспех получава още един шанс и се превръща в много важна личност в Божието царство.