Ефектът на Пигмалион: какво се очаква от...

Какви са нашите очаквания и как ни влияят очакванията на другите?

Служба,, , Kreuzkirche Leichlingen

автоматично преведени

Въведение

Онзи ден научих нова чужда дума от статия в списание "Geo", която

Ефект на Пигмалион

Знае ли някой какво е това? (Изчакайте за обратна връзка)

Е, значи не съм бил сам с тази празнина в образованието си ;-)

Ефектът на Пигмалион е психологически феномен, при който очакваната оценка на ученика има такъв ефект върху представянето му, че тя се потвърждава.

Пример:

През 1965 г. американски психолози провеждат полеви експеримент върху взаимодействието между учители и ученици в начално училище. Там имаше три класа влакове - за бързи, средни и бавни ученици; това е доста разпространено в САЩ.

Учителите са били убедени, че за оценка на потенциала на децата ще се използва научен тест. На учителите беше казано, че този тест ще идентифицира 20 % от учениците в класа, които са на прага на развитието си. Може да се очаква, че през следващата учебна година тези отличници ще покажат специални подобрения в представянето си. В действителност 20-те процента от учениците са избрани напълно случайно чрез жребий, но без знанието на учителите.

При направения тест беше измерен коефициентът на интелигентност, а осем месеца след този първи тест коефициентът на интелигентност на всички ученици беше измерен отново. Увеличението на коефициента на интелигентност е било значително по-голямо при тези 20% от учениците, които са били определени като "цъфтящи", отколкото при останалите.

Само учителите са знаели за този предполагаем потенциал, така че фактическото повишаване на резултатите трябва да е било отчасти предизвикано от очакванията на учителите.

Освен това коефициентът на интелигентност се е повишил най-много при децата с особено привлекателен външен вид. Забелязва се също така, че характерът на така наречените "цъфтящи" ученици се оценява по-положително от учителите.

Други учени отправиха основателни критики към този експеримент, методите и т.н., но подобни експерименти можеха да се възпроизвеждат отново и отново в продължение на много години, поне частично. Някак си това е плашещо.

Предшественик на току-що описания експеримент е лабораторен експеримент от 1963 г., при който на ученици е възложено да открият пътя на плъхове през лабиринт. Всички плъхове генетично произхождаха от един и същи щам, но на половината от учениците беше казано, че плъховете са специално отглеждани за интелигентност, а на другата половина беше казано, че щамът плъхове е особено глупав.

Всъщност предполагаемо умните плъхове се справяли по-добре с преодоляването на лабиринти. По някакъв начин студентите експериментатори са повлияли по някакъв начин на представянето на опитните плъхове.

Тези ефекти съществуват и в отрицателна форма. Например, ако многократно се сблъсквате с предразсъдъци и стереотипи, често ги възприемате в някакъв момент. Това е т.нар. ефект на Андора, наречен така в чест на романа "Андора" на Макс Фриш.

Може би сте запознати с това: ако някой винаги е наричан глупак, има голяма опасност той сам да повярва в това.

Вие ставате такъв, какъвто ви виждат. Очакванията на другите хора оказват влияние върху собственото поведение, както и върху резултатите и по този начин почти неизбежно се превръщат в резултат.

От това следва, че човек носи отговорност и за очакванията си към другите.

Очакванията на Исус към неговите 12 ученици

Нека да разгледаме един текст от Библията - първото поръчение, което Исус изпраща на 12-те си ученици (Лука 9:1-6):

Един ден Исус повика при себе си дванадесетте си апостоли и им даде власт да изгонват бесове и да изцеляват болести. 2 След това ги изпрати с мисията да разказват на всички за идването на Божието царство и да изцеляват болните. 3 "Не вземайте нищо със себе си за път - заръча им той, - нито бастун, нито багаж, нито храна, нито пари, нито втора риза. 4 Когато дойдете в някое село, бъдете гости само в една къща. 5 Ако жителите не искат да чуят вестта ви, изтръскайте праха от нозете си, когато си тръгвате, в знак, че оставяте това място на съд." 6 И така, те започнаха да обикалят селата в областта, като проповядваха благата вест и изцеляваха болните.

Преди всичко трябва да отбележим, че Исус дава на учениците си специална сила да изгонват зли духове и да изцеляват всякакви болести. Тази помитаща сила е особена черта, която днес вече не се отнася за по-голямата част от нас, защото например в 1 Коринтяни 12:30 се казва, че не всички имат дарбата да изцеляват.

Но на учениците са дадени специални правомощия за тази мисия.

Дали тези ученици сега са били особено подходящи за тази мисия?

Не мисля, че можете да кажете това, но учениците са били по-скоро един вид напречно сечение на еврейското общество. Така че те не са били пълна извадка, вероятно са били по-млади, били са само мъже, но са били от различни социални групи - от рибари до бирници и политически екстремисти (зилоти).

Интересно е също, че мисията надхвърля обикновеното изцеление. Те трябва да проповядват, че Божието царство е наближило, което, разбира се, крие риск да си навлекат неприятности с религиозните водачи.

Те не трябва да вземат пари, чанта, резервни дрехи, т.е. никаква сигурност. Те нямат гаранция, че ще срещнат добронамерени домакини, но в тази мисия зависят от хората, които им оказват гостоприемство.

Исус им даде голяма власт, но също така очакваше много от тях и задачата далеч надхвърляше дадената им власт.

В последния прочетен стих четем, че учениците по някакъв начин са изпълнили поръчението, но не знаем как са го преживели и какво се е случило с тях.

Четем само в Лука 9:10,11; NL:

10 Когато апостолите се върнаха, те разказаха на Исус за всичко, което бяха направили. След това той се оттегли с тях в околностите на град Витсаида. 11 Но народът разбра къде е отишъл и го последва. След това се обърна към тях, разказа им за Божието царство и изцели болните сред тях.

Това, което са казали, не е било предадено. Исус искаше да остане насаме с тях, но хората, които търсеха помощ, Го намериха и Исус се обърна към тях, разказа им за Божието царство и изцели болните.

По-късно откриваме и случай, в който някои ученици се провалят. Исус е на една планина с Петър, Йоан и Яков, а останалите ученици продължават да изпълняват мисията на Исус и в един случай се провалят (Лука 9:38-42; NL):

38 Един човек от тълпата му извика: "Учителю, погледни сина ми, единственото ми дете. 39 Зъл дух продължава да го обсебва. След това изкрещява, пада на земята, гърчи се и му се образува пяна на устата. Непрекъснато го бие и наранява и не му дава мира. 40 Помолих учениците ти да изгонят духа, но те не можаха. 41 "Вие, неразбиращи и невярващи хора, - каза Исус, - докога ще бъда с вас и ще ви търпя?" Доведете го тук." 42 Когато момчето се приближи, демонът го повали на земята, така че то се гърчеше и се превиваше от ярост. Но Исус заплашва злия дух и изцелява момчето. След това го изпрати обратно при баща му.

Дали Исус е направил грешка тук? Дали все пак не е изпратил грешните ученици? Очевидно и тук той беше малко раздразнен.

Смятам, че слабостите и грешките винаги могат да се случат и трябва да признаем това пред другите. Добре, Исус вероятно не е допуснал никакви грешки, но ние със сигурност не можем да кажем това за себе си.

Учениците все още са на път, както и ние (Матей 17:19-21; NL):

19 По-късно, когато се върнаха помежду си, учениците попитаха Исус: "Защо не можахме да изгоним този демон?" 20-21 "Защото вярата ви е толкова малка", каза Исус. "Уверявам ви: Ако вярата ви беше голяма колкото синапово зърно, можехте да кажете на тази планина: "Премести се оттук натам", и тя щеше да се премести. За теб няма нищо невъзможно."

Разбира се, това не е заповед да "вярваме повече", а покана да растем още повече във вярата.

Очакванията към другите хора не са свързани с това да се изтъкват нещата. Човек трябва да остане реалист, но все пак да има положителни очаквания към другите и вярвам, че тук Исус има положителни очаквания към учениците си. Вярата им ще нарасне и по-късно те ще променят света.

Нагласата "Ако не очакваш нищо, никога няма да се разочароваш!" не може да бъде правилна. Ако не се доверявате на другите за нищо, със сигурност ще изпитате ефекта на Пигмалион.

В статията на Geo имаше и един интересен цитат от света на бизнеса:

Както казва известният германо-австрийски предприемач Райнхолд Вюрт, "ръководство, което смята, че 75 % от служителите са мързеливи, нискоквалифицирани и крадци, ще получи точно такава работна сила". От друга страна, ако се приеме, че 98% от работната сила са ангажирани и имат положително отношение към компанията, ще се случи точно това.

Но нека се върнем към Исус. Човек би си помислил, че след този неуспех той ще я остави засега. Учениците трябва да вярват повече, иначе това е безполезно.

Изпращане на 72 ученици

Но в следващата глава се случва точно това (Лука 10:1-3; NL):

1 Тогава Господ избра други седемдесет и двама ученици и ги изпрати по двама напред във всички градове и села, които искаше да посети. 2 Даде им следните напътствия: "Жътвата е голяма, а броят на работниците малък. Молете се на Господа, който отговаря за жътвата, и го помолете да изпрати повече работници на нивите си. 3 А сега идете, като помните, че ви изпращам като агнета сред вълци.

И след това идва същият ред, както при изпращането на 12-те, с много сходни думи: Не взимайте пари, багаж, сигурност и разчитайте на гостоприемството на хората. И също така властта и пълномощието са едни и същи (Лука 10, 9; NGÜ):

Излекувайте болните, които са там, и проповядвайте на жителите на града: "Божието царство се приближи до вас".

Не вярвам, че тези 72 души са били "по-добри" от 12-те, въпреки че Исус ги е избрал за тази мисия.

Записано е какво са преживели, когато са изпълнявали мисията си (Лука 10:17-20; NL):

17 А седемдесет и двамата ученици, като се върнаха, с радост Му съобщиха: "Господи, дори демоните ни се покоряват, когато ги изгонваме в Твое име!" 18 Да - обясни им той, - видях Сатана да пада като мълния от небето! 19 Дадох ти власт над врага; можеш да ходиш сред змии и скорпиони и да ги тъпчеш. Нищо и никой няма да може да ви навреди. 20 Но не се радвайте, че злите духове ви се подчиняват, а се радвайте, че имената ви са записани на небето."

Заключението на пасажа е това, което всъщност е важно - че човек принадлежи на Исус Христос, така че името му да бъде записано на небето.

Ние, които сме отдали живота си на Исус Христос, също му принадлежим и мисля, че може да се обобщи, че Исус се доверява на всеки от нас донякъде или до голяма степен и има много положителни очаквания от нас.

Делегат

Една от темите, които влизат в този комплекс, е темата за "делегирането".

Има един прекрасен епизод от Изход 18, в който Мойсей е посетен от своя нееврейски тъст Етро. И той е там на живо, докато Мойсей самостоятелно учи народа и раздава правосъдие. Тоест от сутрин до късно вечер народът идваше при Мойсей, за да решава всякакви въпроси. Можете да си представите, че в градската администрация има само един кмет, който се грижи за всички официални въпроси и играе ролята на арбитър.

Джитро посочва на Мойсей, че подобно нещо не е здравословно, и препоръчва да се изгради структура, така че отговорните хора да бъдат поставени над 1000, 100, 50 и 10, а само сложните случаи да попадат при Мойсей.

Това звучи очевидно и логично и тогава се прави.

Защо никой досега не се е сетил за това? Може би Мойсей е имал тайното очакване: "Те няма да се справят, само това, което ти самият направиш, ще бъде добро.

Но ако вършите всичко сам, се изтощавате и естествено внушавате на останалите: "Вие така или иначе не можете да се справите", което, разбира се, може да предизвика ефекта на Пигмалион.

Историята на Марк

Като друг библейски пример бих искал да разгледам историята на Йоан Марк. Това е братовчедът на Варнава, който предприема първото мисионерско пътуване заедно с Павел.

Деяния 13, 4.5; NL

4 Савел и Варнава бяха изпратени от Светия Дух. Те слязоха в морското пристанище Селевкия и оттам отплаваха за остров Кипър. 5 В Кипър те потърсиха еврейските синагоги в град Саламин и проповядваха Божието слово. Джон Марк отиде с тях като помощник.

Тогава те преживяват доста вълнуващи истории, но след като напускат Кипър, Йоан Марк се отделя от тях и се връща в Йерусалим.

Това има последици (Деяния 15:36-40; NEÜ):

36 След известно време Павел каза на Варнава: "Да тръгнем отново и да посетим всички градове, в които проповядвахме Господното слово. Трябва да видим как се справят братята и сестрите там." 37 А Варнава искаше отново да вземе със себе си и Йоан Марк. 38 Но Павел не сметна за правилно да вземе със себе си този, който ги беше изоставил в Памфилия и беше прекъснал сътрудничеството им. 39 Сега се стигна до такъв остър спор, че двамата се разделиха. Варнава взема със себе си Марк и отплава за Кипър. 40 От друга страна, Павел избра Сила за свой спътник. И след като получи заповед от братята на Божията благодат, той си тръгна.

Кой е в момента? Варнава искаше да му даде още един шанс. Той очакваше промяна в Марк. От друга страна, Павел не искаше повече да работи с Йоан Марк.

Днес вече е невъзможно да се определи кой е бил прав. Чувал съм и теорията, че спорът е бил допуснат от Бога, за да може Павел и Варнава да се разделят и така да разпространяват евангелието още по-добре като разпространители.

Но ми се струва, че това е малко преувеличено. Те не бяха съвършени хора и затова можеха да възникнат неприятни спорове.

Дали Павел и Варнава са се сдобрили отново, не може да се каже точно, в Библията няма нищо за това, но се надявам да е така. По-късно обаче между Павел и Джон Марк отново се установяват добри отношения. Например във 2 Тимотей 4:11 Павел изрично моли Тимотей да го посети и да доведе със себе си Йоан Марк.

Разбира се, може да се спекулира дали фактът, че Варнава го посреща с положителни очаквания, е довел до това, че по-късно той все пак става надежден човек.

Църковната традиция дори смята, че Йоан Марк е Марк, който е написал Евангелието от Марк. Значи нещо друго се е случило с него.

Резюме

Обобщавам.