Въведение
Какво става? Или като вариант: Ех, пич, какво става?
Вероятно сте чували тази поговорка и преди.
На английски език това би се нарекло "What's up" или нещо подобно. Името на приложението "What's App" вероятно се основава на това.
Първоначално този израз идва от езика на младостта, но за по-възрастните хора е трудно да преценят колко младежки е той и днес. В крайна сметка идиомите се променят непрекъснато.
През 80-те години на миналия век например се смяташе за младежко носенето на бейзболна шапка наобратно. Така че обърнат означава с козирката назад, което също може да се наложи да се уточни в днешния свят.
Може би това е било форма на бунт, че сте носили козирката наобратно. На мен периодът, в който обърнатата бейзболна шапка се смяташе за символ на младостта, ми се стори доста дълъг, може би защото просто е твърде абсурден. Чадърът трябва да предпазва от слънцето и това е безсмислено, когато е обърнат наобратно.
Но не искам да се подигравам на тогавашната младеж, а днес искам да се спра на поговорката "Какво става?".
Какво се случва във вашия и моя живот, какво се случва в нашата общност?
Въпросът е напълно основателен. А ако използвате "What's App", може би ви идва наум и "What's up?".
И тъй като повечето от нас са малко по-възрастни, ще се наложи и разширената версия: "Ех, пич, какво става?"
Исках да разгледам днес с вас Псалм 127 и да видя дали ще успея да се справя с въведението ;-)
Ако Господ не...
Прочетох първата половина на Псалм 127:1.2; NL
Ако Господ не прави нищо, нищо не се получава. Това може да звучи доста банално, но трябва да казваме нещо подобно тук, в службата, иначе ние, християните, губим смисъла на съществуването си.
Този псалм е песен, която се пее по време на поклонническо пътуване, вероятно от стари и млади заедно. За съжаление мелодията вече не е запазена.
И песента е написана от Соломон, а това вече е човек, който с помощта на интелекта, мъдростта, богатството и властта си може по принцип да осъществи всичко, което пожелае, ако то не нарушава точно законите на природата.
Този почти всемогъщ според човешките стандарти Соломон пише песен, в която казва, че без Бога нищо не е възможно.
Изобщо не става дума за това строителите да спрат да строят или охраната да бъде изтеглена. Не става въпрос и за спиране на тежката работа.
В превода на Лутер този псалм е озаглавен:
Всичко зависи от Божията благословия.
И това го изразява. Тя работи само с Божията благословия.
Имаме три точки в първата половина на Псалма:
- Построяване на къща
- Защита на града
- работите усилено и се тревожите за храната
Какво се случва в личния живот?
Третата точка се откроява малко, защото в нея се казва, че онези, които обичат Бога, го получават в съня си. Дали все пак трудът тук е излишен?
Мисля, че става дума за притеснение. В много библейски пасажи, също и в Новия завет, откриваме намек, че тревогата не е абсолютно необходима, например Филипяни 4:6; NL
По същия начин, в един пасаж от Проповедта на планината, Матей 6:25-34; NL, Исус Христос казва:
Така че не трудът е излишен, а тревогите. Разбира се, вече се грижим за близките си, но не е нужно да се тревожим основно за съществуването си, защото Бог се грижи за онези, които го обичат.
Смятам, че тази точка е доста лесна за разбиране и много трудна за изпълнение. Бихме искали да контролираме и да имаме всичко под контрол, но това е невъзможно. Затова можем да се уповаваме само на Бога.
Интересно е, че Соломон е споменат тук като пример за разкошни дрехи, но той е написал този Псалм 127, който в крайна сметка казва същото като този пасаж от Проповедта на планината.
Искам да кажа няколко думи за упоритата работа. Трудно ми е да приема този термин. Разбира се, не можеш да се скъсаш да работиш, но аз харесвам работата си (през повечето време) и обикновено с удоволствие ходя на работа. Бих пожелал това на всички тук.
Но нека се върнем към първите две точки.
Какво се случва в общността?
Първият елемент е "строеж на къща".
Бих видял в това и имидж за нашата общност.
По принцип всички ние сме строители. Нашето събрание е къща, която винаги се изгражда и възстановява.
И всеки от нас има потенциал и способности и ако всички ние ги вложим в изграждането на нашата общност, тогава много неща ще бъдат възможни, нали? Джо, можем да го направим?
Но ако Господ не построи къщата, напразно се трудим върху нея.
При такива стихове винаги съществува опасност те да бъдат възприети в негативна светлина. Можете да се стараете колкото си искате, но ако Бог не иска това, няма смисъл.
Със сигурност не става дума за това. Бог иска да изгради църква и иска да ни включи в нея и да ни позволи да участваме. С Бога много неща са възможни, с Бога много неща са възможни и съм сигурен, че Той също иска да се движи много с нашата конгрегация.
И в крайна сметка единственият начин да направим това е да помолим Бог да ни изгради и да ни включи. В крайна сметка това означава молитва за изграждане на църква.
Това би било молитва на няколко нива. От една страна, молитвата е необходима, за да може ръководният кръг да взема стратегически решения за събранието, като се вслушва в Бога.
След това е необходима молитва за планираните действия, за летния фестивал, също и за празника на града и за службата за празника на града, за нормалните неделни служби. Тук също се молим планиращите и участниците в съответното действие да разберат как Бог иска да осъществи това дело и как иска да ни включи в него.
Това се отнася и за нашата община като цяло, както и за всички други събития и групи: Младежи, женска закуска, женски кръг, домашни групи и др.
Смятам, че тази точка е най-трудна за разбиране от трите в псалма.
Нима всичко, което не носи видим успех, не е от Бога?
Трябва ли да изчакате много ясен знак, преди да започнете? Или ясен знак, че трябва да спрете да правите нещо?
Познавам и всички образи като "Само движещ се автомобил може да бъде управляван", или когато една врата се затваря, други се отварят и т.н.
Стига всичко да върви добре, да е добре посетено и т.н., човек е склонен да възприема "успеха" като потвърждение от Бога. А какво правите, когато всичко не е толкова добре посетено?
Какво пречи на Божието дело?
Грех?
Твърде малко молитви?
Прекалено много притеснения? В пасажа от Проповедта на планината, който прочетохме по-рано, се казва:
...
Направете Божието царство своя основна грижа, живейте в Божията правда и Той ще ви даде всичко, от което се нуждаете.
Дали притесненията ни блокират?
Или пък твърде слабо познавате Библията?
Или е търсене на рецептата за успех?
Всички заедно? Дали просто се нуждаем от търпение?
Може би и тези въпроси са погрешни?
Може би трябва да задаваме по-позитивни въпроси? Как да разпознаем Божията воля и дело? Къде Бог иска да продължим с изграждането на църква?
Днес наистина нямам отговор и вярвам, че това изречение: "Ако Господ не съгради къщата, напразен е трудът на строителите. ще ме занимава дълго време, отвъд проповедта.
Втората точка: "Ако Господ не защитава града, напразно е да го обграждаме със стражи." По-лесно ми е да разбера.
В миналото църквата се е възприемала като убежище в смисъл, че социалните контакти на човека са били главно в църквата, а защитата е била осигурена от учението на лидерите и пастора. Това малко се разминава с това да бъдем светлина и сол, а и не е много подходящо днес, защото положителните и отрицателните послания на света достигат директно до всеки човек във всяко домакинство чрез медиите. Така е.
Разбира се, доброто учение трябва да се предава и по време на църковните служби, домашните групи и т.н., което предлага известна защита, но ако човек не се уповава на Бога и не търси защита там, тогава всичко това е безполезно.
Повече благословии?
Нека разгледаме втората част на Псалм 127; 3-5; NL
Децата са благословия, мога да го потвърдя.
Но можете да приложите тези стихове и към събранието.
Новото поколение конгрегации също е благословия.
Ако имате собствени деца, знаете, че понякога отношенията с потомството ви могат да се влошат, защото имате различни виждания за различни неща.
Така може да бъде в общността. Но все пак трябва да се радваме на новото поколение.
Последният стих от псалма е посветен на верността на потомците към семейството, т.е. към общината. Тук се съдържа трудният въпрос за бъдещето на потомците в общината.
От една страна, портите са били границата на града с външната страна, т.е. мястото, което е трябвало да бъде пазено от враговете. От друга страна, портите са били местата, където са се водели съдебните спорове. Тук враговете са били изправени пред защитата на семейството.
Нека се молим нашето ново поколение да се превърне в новото поколение на Църквата и да израснат нови деца на вярата.
Все още има много неща, които могат да бъдат направени, и всичко зависи от Божията благословия.
Резюме
Стигам до заключението:
- Ех, пич, какво става? Когато използвате What's App, мислете за "Какво става" и "Какво става?" С Бога много неща стават, а след това с Божията благословия всичко става.
- Какво става в личния ви живот? Не се притеснявайте за нищо, а се молете за всичко. Кажете на Бога от какво се нуждаете и Му благодарете. За нас, трудолюбивите германци, това звучи странно, но така е.
- Ако Господ не построи къщата, напразно се трудят строителите. Имаме много потенциал и способности, но без Бога нищо не върви. Какво блокира Божието дело? Или: Как да разпознаем къде Бог иска да продължи да гради? Вземете този въпрос със себе си и го преместете.
- Нека се молим за Божията закрила, лично за нас и за църковното ни семейство.
- И нека гледаме на новото поколение като на благословение и да се молим за още повече ново поколение.
- Всичко зависи от Божието благословение .